Голямото надлъгване
По хълмовете
диша топлата земя,
събудена за нов живот
под топлите лъчи на слънцето.
Гората пак живее пролетно,
а вятърът шуми във клоните
и по небето синьо
гони облачета бели.
Поляната, изпъстрена,
празнува с жълтото
на слънчеви лютичета,
глухарчета и кукуряк,
бели маргаритки
ми намигат срамежливо,
а синьото великденче
в очите ми попива.
Над тях, във шарен танц,
с крилцата трепкат пеперуди,
в клоните безспирно
сладко се надпяват птичета,
в краката ми се щурат мравчици,
забързани нанякъде,
а малко гущерче препича се
върху изсъхнал дънер,
повален във битката със зимата
и ме разглежда любопитно.
И аз живея пролетно –
броени часове
от истински живот
отмерва времето.
А после следва пак
“разумния” живот,
затворен във бетон,
стъкло и алуминий,
сред вековни камъни,
отровно дишащ смог
и хората, препускащи
с бензинови коне,
пресмятащи парите си,
рекламите със голи дупета,
мъже, търгуващи със съвести,
девите, останали без съвест,
търгуващи със
детеродните си органи,
послераждащи поредното
пресмятащо чудовище.
И всичко се върти
около лъжи, войни,
пари и... секс...
Другото е рядко срещано.
Преди да свърши
отброеното ми време
ще бръкна в бистрото поточе,
ще хвана приказната рибка
и ще я помоля глупаво:
“Рибке златна, ако можеш
в зелено гущерче ме превърни
с опашчица, която да откъсвам
винаги, когато ме подгонят,
и да пораства пак отново
безболезнено!”
После ще се върна там,
където властва “разума”-
да продължа
голямото надлъгване
със себе си...
но... знам, че ще остана
неизлъгана...
10.03.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
