Гонитба
Tичaм на сън, гонят ме страшни кошмари,
вещици си играят с косите ми, самодиви докосват кожата ми,
адски огън ме гори отвътре, кървави сълзи изплаквам.
Постелята ми е влажна, потя се... а навън е зима,
насън чувам гласове, които ме викат, отговарям им... а не трябва.
От мрака на нощта се опитвам да избягам,
да се спася от тази жестока сатанинска гонидка, а ме мога.
На сън моля будните да ме пробудят, но те не чуват... далечe са!
Всяка нощ е така, дори не искам да идва нощта... не искам да заспивам дори.
Когато съм будна се чудя какво става с мен.
Дори и кафето е вече безсилно.
Празнота, свят без утеха, без приятели, без любов.
Не искам да заспивам, а без сън не може!
Не ми се живее така... не искам да бъда бегълка от собствените си сънища...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Спасова Todos los derechos reservados
