усмивчицата (Силвия Спасова)
38 96
24.09.2006 г., 17:54 ч.

Гонитба 

  Поезия
742 0 2

Tичaм на сън, гонят ме страшни кошмари,
вещици си играят с косите ми, самодиви докосват кожата ми,
адски огън ме гори отвътре, кървави сълзи изплаквам.
Постелята ми е влажна, потя се... а навън е зима,
насън чувам гласове, които ме викат, отговарям им... а не трябва.
От мрака на нощта се опитвам да избягам,
да се спася от тази жестока сатанинска гонидка, а ме мога.
На сън моля будните да ме пробудят, но те не чуват... далечe са!
Всяка нощ е така, дори не искам да идва нощта... не искам да заспивам дори.
Когато съм будна се чудя какво става с мен.
Дори и кафето е вече безсилно.
Празнота, свят без утеха, без приятели, без любов.
Не искам да заспивам, а без сън не може!
Не ми се живее така... не искам да бъда бегълка от собствените си сънища...

© Силвия Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??