Безлунна нощ пълзи със хладни стъпки
и демони в душата ми нахлуват,
и знам, че другаде си, с друга, скъпи,
и нейните очи сега целуваш...
За тебе тя е като вино леко,
което пиеш със наслада
и в русите къдрици меки,
потъваш в истинска забрава...
А аз съм като трън в душата -
боли, когато ме обичаш,
по-черна от нощта е с мен съдбата,
и името ми с мъка ти изричаш...
Пред избор труден си изправен -
горчиво бренди или бяло вино,
кошмарна обич или плен омаен,
и бяла перла или черна мида...
Денят ще те посрещне с весел смях,
нощта безмълвно ще те приюти,
а във войната между тях
единствено със себе си се бориш ти...
Но има повест - мъдра и извечна -
на "русата" е лесно да й угодиш,
а "черната" ще си остане тайна и далечна,
не ще я разбереш и ще МЪЛЧИШ!
© Габи Наумова Todos los derechos reservados