6 ene 2009, 0:41

Горе

  Poesía » Otra
644 0 3
Побързай по-добре,
аз вече избягах.
Оставих тези две ръце,
които винаги са ме стягали.
Насън понякога се виждам,
бродещ из мрачните места,
винаги търсещ илюзии,
в тази доста по-празна душа.

Май никой, освен мен, не може,
дали за теб ще съм този,
който ще те качи там - горе?
(в мястото на добрите мисли)

Сега за какво ме питаш,
нима там ти е добре?
Защото винаги залиташ
и търсиш ръка от мен.
Нито ангел, нито демон,
аз просто съм човек.
И всъщност търся време,
колкото да бъда мен...
Да, да бъда мен...

Май никой, освен мен, не може,
дали за теб ще съм този,
който ще те качи там - горе?
(в мястото на добрите мисли)

Аз знам, може би, къде искам да съм.
Моите желания ме върнаха в този сън,
и продължавам да имам
всички причини да полетя.
Само ми трябват крила...

Защо се отказваме,
винаги паднали?
Аз не искам вятъра да ме носи.
Доколко ще бъде опасно, сам
да се кача отново там?

Май никой, освен мен, не може,
дали за теб ще съм този,
който ще те качи там - горе?
(в мястото на добрите мисли)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще пипам, ще пипам, няма начин...
    И да - песен е, уж... ама квото излезе, нямам претенции
  • Доста пипване е нужно тук.

    п.п. текст за песен ли е?
  • Отново ще припяваме,а:>>

    "И всъщност търся време,
    колкото да бъда мен..."


    "и продължавам да имам
    всички причини да полетя.
    Само ми трябват крила..."

    Тия са върховите моменти за мен:>>

    (гларус на дявола;р)

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...