2 ago 2007, 16:22

Горещи следи

  Poesía
713 0 0
 

      Горещи следи.



Притихнала и топла бе нощта.

Някак странно оцветена във лилаво.

В лицето нейно вглежда се луна.

Тръпнещо лежи  нежното и тяло.


Искрица на отронена сълза

трепна като спомен от изгубена надежда.

Устни, нежно трепнещи в страстта,

нещо шепнеха в копнежа.


Тя молеше нощта в болка да не я отвежда.

На слънчевото утро да се предаде.

Тя обеща живота си отново да подрежда.

Отново да обича с лекотата на дете.


Притихнала и звездна бе нощта.

Сълзата падаща остави гореща следа.

Тя се молеше, но уви, колко силно боли.

От разбити  на парчета мечти.



И потекоха още сълзи.

Още много парещи такива следи...





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....