Гори една сълза в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов!
Следи остави, белези моите гърди,
не бях сама и няма да съм в самота.
Тръгни към морето! Обичта на вреди!
Зная, че с нежна обич ти си пълен,
аз се рея в мечтите и влюбена те чакам,
всяка вечер очите ми горят като въглен.
Не ме осъждай на смърт! Аз те искам!
Притихва вече сърцето ми уморено.
кажи една дума, кажи, че си ме обичал.
В тази зима без теб е тъжно и студено,
не си се вричал мило, не си шепнал.
Бог ще чуе среднощната ми молитва,
на тебе радост и красота ще донесе.
Сърцето ми до разума не се допитва,
вятърът с полъх обичта ще принесе
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados