11 feb 2009, 18:10

Гостенка (госпожа "надежда")

840 0 0

Добре дошла,

госпожо "надежда",

влизайте,

не стойте на прага,

там не е място

за срещи.

Ще ти направя кафе

от онова, горчивото,

събирано

капка

по капка

през дългите дни

душевно мълчание.

Не ме поглеждай така,

госпожо "надежда",

все едно взимаш

важни решения...

С нежна ръка

ми подай

стръкче детелини,

в тях да издишам

сълзите си,

и ще те слушам

стаено...

покълнали истини

ще палят очите ми,

 избуяли

в люляков цвят,

а вятърът дрезгаво

ще ме ръси

с капки

синьо небе,

с боси ходила

ще се издигна

към простор,

разтопен

 в шепа дим,

от цигулкови струни

ще сплета ореол,

за да не чувствам

липсата на

слънчогледите нощем...

Не си тръгвай,

госпожо "надежда",

рано е...

имам още

какво да ти казвам...

а има и още кафе!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...