11.02.2009 г., 18:10

Гостенка (госпожа "надежда")

835 0 0

Добре дошла,

госпожо "надежда",

влизайте,

не стойте на прага,

там не е място

за срещи.

Ще ти направя кафе

от онова, горчивото,

събирано

капка

по капка

през дългите дни

душевно мълчание.

Не ме поглеждай така,

госпожо "надежда",

все едно взимаш

важни решения...

С нежна ръка

ми подай

стръкче детелини,

в тях да издишам

сълзите си,

и ще те слушам

стаено...

покълнали истини

ще палят очите ми,

 избуяли

в люляков цвят,

а вятърът дрезгаво

ще ме ръси

с капки

синьо небе,

с боси ходила

ще се издигна

към простор,

разтопен

 в шепа дим,

от цигулкови струни

ще сплета ореол,

за да не чувствам

липсата на

слънчогледите нощем...

Не си тръгвай,

госпожо "надежда",

рано е...

имам още

какво да ти казвам...

а има и още кафе!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...