9 jul 2007, 22:48

ГОСТУВАНЕ

Poesía

808 0 10

Българинът гостите обича
да посреща в собствения хол.
Срещата започва най-привично
с чашка концентриран алкохол.

Наздравици... Въпроси ежедневни...
Салатка овкусена за мезе...
Какви са новините най-последни...
С една заплата всъщност закъде...

Пак лъжат политиците и мамят...
От утре влизат новите цени...
Наздравици... И пак се пълнят каните,
а разговорът - тича, не върви.

А копчето на VOLUME е MAX-и
и чалгата неистово гърми.
Разговорите - разпънат ластик
се удрят в мълчаливите стени.

Потта попива шарени салфетки.
Хляба недокоснат смуче дим.
Най-важни са каймяните кюфтета,
с които европейски се тешим.

Последна фаза - всеки е доволен,
ухилен без да знае за какво.
То има ли дърво без корен?...
Не знам! Но всеки е дърво...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Смиф (Валентин Евстатиев)

Чудесно си предал иронията на битието!

2007-07-13T13:59:23+03:00
merigold (Мери)

Да, края на стиха ти е доста поучителен - всеки е дърво, а аз бих допълнила, че някои са цели пънове

2007-07-11T15:33:12+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Ех, че точно и картинно си го пресъздал! Разсмя ме! Поздрав!!!

2007-07-10T11:20:24+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ Е ТАКА- Често си мисля за Чичовци на Вазов - той тогава ни е описал много точно- в къщите си ревем като продрани пред телевизорите, а вън сме като посрани /напълнили гащи в хралупата/
Стихът е чудесен!

2007-07-10T10:36:51+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Точно такива сме, ноизглежда се харесваме???Поздрав!!!

2007-07-10T09:20:02+03:00