Готова съм за болка,
готова съм за страст.
Готова съм да мога
да мразя всичко аз.
Готова съм за тайни,
готова съм за ругатни.
Готова съм? Едва ли.
Всеки може да ме нарани.
Но за болката готова съм,
защото щастието след нея
е по-приказно от сън,
по-лирично от поема.
Готова съм да страдам
до края на живот,
от който се предавам,
ако този път
Моята подкрепа -
тягостния стих
помогне ми да кретам,
но да не възроди
Частичката надежда,
която на теб оставих.
Готова съм за Вечност,
но не и да се опаря
От огъня отново -
този в душите наши.
Все пак, готова съм чрез слово
да го потуша, запаля.
Но този път да не търси смисъл
да е стихия най-опасна,
а да е само пламък на любовен ритъм.
Готова съм този огън аз да стана.
Готова съм да гасна.
© Ангела Топалова Todos los derechos reservados