7 abr 2013, 20:55

Говорех на глас и мечтаех с птиците

  Poesía » Otra
785 0 6

Събудих се сама,
прегърната от студ...
Миговете бяха отлетели
с криле назаем...
Няма никой тук...
Очите ми са потъмнели,
не виждаха Слънцето
и падащите звезди...
въздишките сякаш
бяха замрели в тъмното
на останките от мечти...
Отляво гореше болка
и някакъв спомен
от предишното старо сърце
надничаше тъжно и питаше:
„Сега накъде”?...
Душата ми стоеше на прага
и търпеливо чакаше да завали,
за да може дъждът
да отмие тъгата ù...
и ненужните сънища за любов...
А аз пишех стихове в самота,
говорех нa глас и мечтаех със птиците...
Опитвах се да забравя студа,
да продължа да вървя силна в дните си...


02.03.2013 г.
Автор: Моника Стойчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...