Говорех на глас и мечтаех с птиците
Събудих се сама,
прегърната от студ...
Миговете бяха отлетели
с криле назаем...
Няма никой тук...
Очите ми са потъмнели,
не виждаха Слънцето
и падащите звезди...
въздишките сякаш
бяха замрели в тъмното
на останките от мечти...
Отляво гореше болка
и някакъв спомен
от предишното старо сърце
надничаше тъжно и питаше:
„Сега накъде”?...
Душата ми стоеше на прага
и търпеливо чакаше да завали,
за да може дъждът
да отмие тъгата ù...
и ненужните сънища за любов...
А аз пишех стихове в самота,
говорех нa глас и мечтаех със птиците...
Опитвах се да забравя студа,
да продължа да вървя силна в дните си...
02.03.2013 г.
Автор: Моника Стойчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
