29 ago 2007, 18:09

Град на греха

  Poesía
861 0 0
В една вечер безсънна,
момиче-ангел
спусна се от своя дом - небето,
хората в града греховен, то да види.
Много, на небто, се говореше за тях.
За техните викове и плач,
за кражбите и убийствата,
за изневерите и кръвосмешенията.
Вървеше момичето и гледаше...
Трагедии, смърт, пожари...
Жена, от проказа обезобразена -
бие я съпругат и жесток.
Друга пък своето тяло продава -
дечицата гладни вкъщи я чакат.
Един пък, някакъв,
вдигал срещу баща си оръжие -
имот не му давал.
А зад ъгъла пък друг,
болката своя, огромна,
с инжекция си успокоява.
Видяло това момичето
и заплакало горчиво то.
Съжалило то,
хорицата клети
и в града греховен
останало то,
та на тях светлина да им бъде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...