Градините на Ева_V

11 jun 2007, 19:34

Poesía

469 0 2

Сънувах теб - безплътна сянка,

минаваш покрай мен.

Усещам полъха безцветен,

увехнали листа

във моята безстрашна есен.

Събуждам се със спомен

и болка в пресъхналото гърло.

Не пожелавам този миг

и на врага си върл.

Затварям си очите, за да видя,

че ти не си отишъл,

че още в съня ми ти стоиш

и гледаш как от болката изгарям,

очите ми - един безмълвен вик.

Но ти - мълчиш.

Безплътна сянка във нощта се лута,

по улиците вятър гони пъстрите листа.

Във моите ръце лежи най-тежката ми сутрин -

безплътна сянка във мига на Вечността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.