Градините на Ева_V
Сънувах теб - безплътна сянка,
минаваш покрай мен.
Усещам полъха безцветен,
увехнали листа
във моята безстрашна есен.
Събуждам се със спомен
и болка в пресъхналото гърло.
Не пожелавам този миг
и на врага си върл.
Затварям си очите, за да видя,
че ти не си отишъл,
че още в съня ми ти стоиш
и гледаш как от болката изгарям,
очите ми - един безмълвен вик.
Но ти - мълчиш.
Безплътна сянка във нощта се лута,
по улиците вятър гони пъстрите листа.
Във моите ръце лежи най-тежката ми сутрин -
безплътна сянка във мига на Вечността.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
