Графитен силует

Мога да те нарисувам от сезон на пролетта, 

ще те измисля истинска и жива, гола по душа.

В една картина с мирис на цветя,

ще измисля  и твое име - жена от любовта!

Мога да те видя на най-чудни по света места,

там, където няма зима, там, където залеза се гуши в нощта,

дъгата там смирена се прибира и в сърцето ти заспива!

Мога да те рисувам в сънищата ти красиви,

с пурпурни звезди, с пеперудите ти,  в стомаха пърхащи.

Мога да съм и ням като картина,

да те сливам с цветове и думи, пъстра, колоритна!

Ще те нарисувам в импресия, с акварели и бои, пастели,

живописна дива, ще рисувам те в небе, с инверсии и ветрове горещи!

Щом съживя те жива, не ме затваряй ти в картина!

С очи счупи всяка рамка и верига,

не заключвай любовта в кафез - затвори ме ,  в теб...

Не мога аз да бъда черно-бял релеф,

твой художник и поет, бледа сянка от прозорец

на нечий апартамент, нарисуваната сцена

от душата- на един графитен силует...

Пан.