15 jul 2012, 12:26

Грешах, когато...

670 0 1

Грешах, когато гледах заслепено

към твоите очи кристални,

когато любовта несподелена

следвах мирно, тривиално,

 

дарявах незаслужени мечти

и ти отиде в слънчев небосклон.

И тъй по детски сътворих

кралица в диамантен трон.

 

Превърнах се в унило котараче,

съзнах, че ти си само образ блед,

че в тази "симбиоза" съм сираче,

сам ангел със изтръгнати криле.

 

Ала ще опитам полет да направя,

но не до себевлюбена кралица,

а между облаците път ще правя

към истинската феникс-птица!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....