Грешах, когато...
669
0
1
Грешах, когато гледах заслепено
към твоите очи кристални,
когато любовта несподелена
следвах мирно, тривиално,
дарявах незаслужени мечти
и ти отиде в слънчев небосклон.
И тъй по детски сътворих
кралица в диамантен трон.
Превърнах се в унило котараче,
съзнах, че ти си само образ блед,
че в тази "симбиоза" съм сираче,
сам ангел със изтръгнати криле.
Ала ще опитам полет да направя,
но не до себевлюбена кралица,
а между облаците път ще правя
към истинската феникс-птица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
