Сняг на парцали се сипе в съсухрена, сива душа.

Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.

Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце

поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.

Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи.

Някога везах завивка от топлите нейни лъчи.

Бродя в света на въздишки, личен е мой карнавал.

Вплитам емоции в маски, няма веч време за жал.

Ето го - там е вагонът. Спирка последна, с поклон.

Нека оставя за сбогом обич, обвита в найлон.

Тръгвам, приятно ми беше, мой нереален мираж.

Може би малко болеше, връщам ти грешен тираж.