Силно обичах и знам, че сгреших,
но за всяка грешка прошка си има,
за спомен този стих на теб ще посветя,
тя, любовта ми с тебе, беше несравнима.
През сълзи се вричах, умирах за теб,
но ти... уви, замина далече,
обичах теб, желаех само теб,
но друга бе заела мястото ми вече...
Какво да направя, а беше съдба,
може би така било ни е писано,
да се обичаме кратко, а после в света,
всеки след своята обич да тича. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse