Силно обичах и знам, че сгреших,
но за всяка грешка прошка си има,
за спомен този стих на теб ще посветя,
тя, любовта ми с тебе, беше несравнима.
През сълзи се вричах, умирах за теб,
но ти... уви, замина далече,
обичах теб, желаех само теб,
но друга бе заела мястото ми вече...
Какво да направя, а беше съдба,
може би така било ни е писано,
да се обичаме кратко, а после в света,
всеки след своята обич да тича.
Спомена за теб на тайно място скътах,
някъде... дълбоко... в своето сърце,
беше всичко ти за мен в света огромен,
но съдбата те от мен отне.
Щастлив ще си, когато сбъднеш ти мечтите,
това желая ти от все сърце,
последно ''сбогом'' - избърши сълзите,
мечтите запази и спомена за мен.


                                                                      04.08.2007г.