10 abr 2012, 9:57

Грешка

638 0 3

           Грешка

 

Естествена съм като съня

и светла съм до болка.

Обичам моята звезда

и пак гледам я от тука.

 

С нея всяка вечер все пътувам

по незнаините всемирни пътеки.

Понякога в бяло се обличам,

ту сменям по-тъмните си дрехи.

 

Естествена съм само вечерта,

тогава голотата си човешка я показвам.

А после сутринта

си мисля, че това е грешка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много вярно
  • Уважаема Миночка,благодаря че си харесала това стих.Но ще ти призная нещо.Не зная защо но "разголения"стих се харесва много повече отколкото когато искаш да кажеш и пишеш за едно чисто откровение.Мисля,че понякога търсим една друга тема,която живее у нас с другия ритъм на мислене с което искаме да покажем колко сме различни и оргинални.Лично аз не харесвам такива стихове,защото ми приличат на "кич" прикачен към мисълта присилена в стремежа ни да кажем дори нещо неразбираемо.Колкото и да не искам да го призная писането стана доста "модерно,като мода" с която се нагаждаме.А истинския лиричен стих който може да те грабне и излиза направо от душата ти,като че ли не се възприема реално.Но пак ще кажа много искрено(защото самата съм такава),какво да се прави,различни сме.Различно възприемаме и чувстваме всеки ред,всеки стих,всяка картина или музика.Но когато сърцето на човека му говори той е щастлив,защото превръща думите и делата си в поезия и песен.Именно те го правят по-добър с близките и останалите,А колко много искам хората да получават повече любов и радост,защото те просто я заслужават.Наближават Великденските празници,от сърце ти желая много радост и здраве.Още веднъж благодаря!
  • Много си истинска Мария!Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...