Вечер. Разговори. Хора.
Аз и той сред всички.
Погледи се засичат,
атоми се привличат...
Алкохола виновен ли ще е накрая
И без него погледите ни се търсят- зная.
Гледаме се дълго и без думи
Всеки в своята глава се чуди
Да се случи нещо знаем, че не трябва
Но понякога искрата погрешно пламва. 
Без да мислиш какво ще стане - действаш. 
Не съжаляваш и на желанието се отдаваш.
Устните докосват се за кратко,
усещаш, че чувството е много сладко.
Тръгваш, но искаш пак да се повтори. 
Грешно е, но не винаги разума говори.