Грешка
Вечер. Разговори. Хора.
Аз и той сред всички.
Погледи се засичат,
атоми се привличат...
Алкохола виновен ли ще е накрая
И без него погледите ни се търсят- зная.
Гледаме се дълго и без думи
Всеки в своята глава се чуди
Да се случи нещо знаем, че не трябва
Но понякога искрата погрешно пламва.
Без да мислиш какво ще стане - действаш.
Не съжаляваш и на желанието се отдаваш.
Устните докосват се за кратко,
усещаш, че чувството е много сладко.
Тръгваш, но искаш пак да се повтори.
Грешно е, но не винаги разума говори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Любенова Всички права запазени