Защото правя поредната грешка.
Защото не бива да си мисля за теб.

Иска ми се да можех да бягам от мислите си.
Защото отново чертаят ми грешен път,
който води към масичката, където е телефонът ми.
Вземам го в ръка и набирам номера ти...

Грешният път.
Който ме води към стаята ти.
Когато почуквам на твоята врата.
Когато изричам грешни думи.
Когато непринудено престъпвам прага.

И ето, че правя поредната грешка.
И ето, отново си мисля за теб.
Отново греша. Не можеш така да ме оставиш.
Трябва да опиташ да ме спреш.

Когато ти звъня, затвори ми.
Когато съм на прага ти, просто ме отпрати.
Пропадам в капана си... спаси ме.
Просто ме дръж далеч от себе си.