27 ago 2006, 22:29

Грешница 

  Poesía
825 1 1
Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.

Окаляна, мръсна и грозна
зловещо викаща с глас,
душата съперница стана
на моето собствено "аз".

И пада и става душата смирена
в агония дишаше, в страх,
грехът й вековен и тежък
не покри го дори сивия прах.

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Намери душата си самотна,
    отърси я вече от греха.
    Прошка дай и,тя смирена
    чака в сивотата на праха.

    Поздрав и усмивка.

Propuestas
: ??:??