Aug 27, 2006, 10:29 PM

Грешница 

  Poetry
768 0 1
Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.

Окаляна, мръсна и грозна
зловещо викаща с глас,
душата съперница стана
на моето собствено "аз".

И пада и става душата смирена
в агония дишаше, в страх,
грехът й вековен и тежък
не покри го дори сивия прах.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Намери душата си самотна,
    отърси я вече от греха.
    Прошка дай и,тя смирена
    чака в сивотата на праха.

    Поздрав и усмивка.

Random works
: ??:??