17 oct 2019, 9:10  

Гримът на нашите лъжи

  Poesía
516 2 2

В измитите ни под  дъжда души

не е ни блудкаво, ни разводнено.

В измитите ни от грима очи,

страхът човешки тихо притаен е.

 

Небето ни оплаква и сълзи

попиват кротко в грешното ни тяло.

Моли се скоро да не превали,

за да останем с теб единно цяло.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за разбирането,Роси! Присъствието ти на моята страничка ме стопля.
  • О, да! Като се замисля, не винаги когато телата ни са привлечени и душите ни се сливат...Онзи кротък дъжд отмива ли отмива напластени маски, страхове, илюзии...А душите ни?!? Ех, ако можеха да говорят...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....