5 ene 2014, 20:43  

Гробовен студ

  Poesía » Otra
965 0 0

Езерата на скръбта са ледено студени и прозрачни, мъртви риби плават на повърхността.
Аморфни птици пеят и се давят бавно, загубили завинаги крилете си в полет към безкрайността.
Дърветата безлистни, печални и самотни вехнат тихо, усетили космически вечната тъга.
Фини клони образуват снежни лабиринти, в небесата след силна буря изгрява сивата дъга.

Мъгла и черна скръб потапят ни безвъзвратно в студената
вълна.
В агонизиращ страшен стадий на разруха е необятната горестна
гора.
Призрачен ехтеж от далечни светове разпръсва сатанински
гласове.
Бездната безкрайно е дълбока и бездънна, образувана от кристални
ледове.

Погребани завинаги в безнадеждност и тъга, душевните отломки се мъчат в грозен спазъм.
И вечният мрак възкръсва всепоглъщащ, ражда в абсолют безмилостно жесток
оргазъм.
Възкресение е невъзможно, гробищата на съзнанието са заключени отвъд
смъртта.
Небитието се слива с Вечността и настъпва хаос - безгранична самота и
тъмнина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Никога Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...