5 ene 2014, 20:43  

Гробовен студ

  Poesía » Otra
963 0 0

Езерата на скръбта са ледено студени и прозрачни, мъртви риби плават на повърхността.
Аморфни птици пеят и се давят бавно, загубили завинаги крилете си в полет към безкрайността.
Дърветата безлистни, печални и самотни вехнат тихо, усетили космически вечната тъга.
Фини клони образуват снежни лабиринти, в небесата след силна буря изгрява сивата дъга.

Мъгла и черна скръб потапят ни безвъзвратно в студената
вълна.
В агонизиращ страшен стадий на разруха е необятната горестна
гора.
Призрачен ехтеж от далечни светове разпръсва сатанински
гласове.
Бездната безкрайно е дълбока и бездънна, образувана от кристални
ледове.

Погребани завинаги в безнадеждност и тъга, душевните отломки се мъчат в грозен спазъм.
И вечният мрак възкръсва всепоглъщащ, ражда в абсолют безмилостно жесток
оргазъм.
Възкресение е невъзможно, гробищата на съзнанието са заключени отвъд
смъртта.
Небитието се слива с Вечността и настъпва хаос - безгранична самота и
тъмнина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Никога Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...