StudenPovei

7 el resultado

Човекът е въже над пропаст, опнато между Звяра и Свръхчовека (Ницше и идеята за Свръхчовека) 🇧🇬

В основата на ницшеанската философия гордо стои идеята за преходността на човешкото същество, за неговото непрекъснато развитие като личност и неговата възможност да се надгражда постоянно, за да осъществи абсолютния си потенциал – постигането на Свръхчовека, най-висша цел за всеки човек, решил да р ...
StudenPovei (Никой Никога)
StudenPovei
Ensayos » Filosóficos
9.7K

Гибелта на екзистенцията 🇧🇬

Вехнеща гора умира бавно в забрава и тъга край зловонните кървави блата.
През клонестите лабиринти проблясва ярък лунен лъч и сянката безжалостно разкъсва.
Черни кръстове ръждясали от кръв простират се навред по безбрежните поля.
И болката – рана, раздирана от мрак и самота, безмилостно в зенит възк ...
StudenPovei (Никой Никога)
StudenPovei
Poesía » Otra
904

Гробовен студ 🇧🇬

Езерата на скръбта са ледено студени и прозрачни, мъртви риби плават на повърхността.
Аморфни птици пеят и се давят бавно, загубили завинаги крилете си в полет към безкрайността.
Дърветата безлистни, печални и самотни вехнат тихо, усетили космически вечната тъга.
Фини клони образуват снежни лабиринт ...
StudenPovei (Никой Никога)
StudenPovei
Poesía » Otra
960

Вятър от сълзи 🇧🇬

Тъжно вие вятърът студен,
а здрачът хвърля свойта сянка.
Топи се бавно слънцето в мен
и душата ми потъва в дрямка...
Нощта настъпва ледена и вяла, ...
StudenPovei (Никой Никога)
StudenPovei
Poesía » Del paisaje
1.1K 1

* * * 🇧🇬

Отражението на клюмналите голи клони в локвата сива -
студени, мрачни и красиви.
Тъга душата ми нежно облива,
изникват моменти далечни, тъжни, сълзливи.
Сиво-белият небосвод през болната зима - ...
StudenPovei (Никой Никога)
StudenPovei
Poesía
848 1

Старият дъб 🇧🇬

Спах.
Събудих се студен и блед под Стария Дъб
край Долината на Безкрайните Халюцинации.
Бях се озовал там чрез помощта на астрални сили
и никога не ще се завърна обратно. ...
StudenPovei (Никой Никога)
StudenPovei
Poesía » Otra
1.2K 2