9 may 2010, 19:06

Гротеска

  Poesía » Otra
667 0 1

Бях някога пеперуда

с бели крила.

И ореолът ми беше лъчист.

И летях сред  вдъхновени пари

от дъх на ангелски сърца.

 

И някога земята бе чиста.

Дойде ден и с кръв я обагри.

И крилата ми станаха пурпурни

от огън на изцедени страсти.

 

Някога бе. Някога все се питаме

и после леем сълзи за минали дни.

И ти бе пеперуда тъй крехка,

докато не бе разлъчен от себе си.

 

Някога носим чистота.

И в миг ни я ограбват без свян.

Някога бе любов и в нея- слово вплетено.

И ти говори с него и аз го поглъщах.

Ти, аз… всички като предани слуги

на висш ум без разумност.

 

Слуга ли си, пеперудо  сива,

що кръжиш край мен?

Не искай да стана низвергната

като твоята същност прекършена!

 

Някога, все някога ще дойде облак

и ще излее водата си чиста.

И пеперудите ще танцуват,

макар без криле, но измити…

 

А може ли дъжд да измие гротеската в живота?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...