9 may 2010, 19:06

Гротеска

  Poesía » Otra
671 0 1

Бях някога пеперуда

с бели крила.

И ореолът ми беше лъчист.

И летях сред  вдъхновени пари

от дъх на ангелски сърца.

 

И някога земята бе чиста.

Дойде ден и с кръв я обагри.

И крилата ми станаха пурпурни

от огън на изцедени страсти.

 

Някога бе. Някога все се питаме

и после леем сълзи за минали дни.

И ти бе пеперуда тъй крехка,

докато не бе разлъчен от себе си.

 

Някога носим чистота.

И в миг ни я ограбват без свян.

Някога бе любов и в нея- слово вплетено.

И ти говори с него и аз го поглъщах.

Ти, аз… всички като предани слуги

на висш ум без разумност.

 

Слуга ли си, пеперудо  сива,

що кръжиш край мен?

Не искай да стана низвергната

като твоята същност прекършена!

 

Някога, все някога ще дойде облак

и ще излее водата си чиста.

И пеперудите ще танцуват,

макар без криле, но измити…

 

А може ли дъжд да измие гротеската в живота?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...