zulu (Мария Магдалена)
12 16
3 oct 2008, 11:52

Гроздобер 

  Poesía
756 0 4

Пристъпвам боса в редовете

от лози от гроздове са натежали...

Ръцете ми тежат провиснали

придържат гроздовете

на гнева от болката

протягам ги като филизи сухи

зажаднели да откъснат чужда

зрялост напоена с чужда радост

 в кърваво червено я жадувам

през лозови изсъхнали листа

надничам търся и откъсвам

изсъхнали емоции които пак

да свия на сърми

от плът и цвят повехнали

навехната навеждам се

откъсвам грозд полепнал

в паяжина лепкава е

като изтичащ сок на

гроздето което стискам

и искам да изпия като

виното на истината

за да изтече от мен

през устните ми

изпохапани лъжата

изречена и неизречена но

незабравена примесена

със сълзите примесва се

дъхът на есен в грозд

ухан омайва и опива

и сливаме се аз с лозата

не не искам да си тръгвам

сега когато и във мен пулсира

еликсира на хиляди предишни

и бъдещи слънца попити...

защото есен е

ела и откъсни ме с тях...

© Мария Магдалена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??