Гроздобер
Пристъпвам боса в редовете
от лози от гроздове са натежали...
Ръцете ми тежат провиснали
придържат гроздовете
на гнева от болката
протягам ги като филизи сухи
зажаднели да откъснат чужда
зрялост напоена с чужда радост
в кърваво червено я жадувам
през лозови изсъхнали листа
надничам търся и откъсвам
изсъхнали емоции които пак
да свия на сърми
от плът и цвят повехнали
навехната навеждам се
откъсвам грозд полепнал
в паяжина лепкава е
като изтичащ сок на
гроздето което стискам
и искам да изпия като
виното на истината
за да изтече от мен
през устните ми
изпохапани лъжата
изречена и неизречена но
незабравена примесена
със сълзите примесва се
дъхът на есен в грозд
ухан омайва и опива
и сливаме се аз с лозата
не не искам да си тръгвам
сега когато и във мен пулсира
еликсира на хиляди предишни
и бъдещи слънца попити...
защото есен е
ела и откъсни ме с тях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Магдалена Всички права запазени
