Грях
ГРЯХ
Потрепва понявга сърцето ми, грешното,
когато във пътя си погледи огнени срещам;
потрепва тревожно сърцето ми, земното,
щом грехът първороден пред мен се изпречва.
Потрепва духът, смутен от звънките токчета,
и свива се в мисъл греховна духът,
и женска плът смущава ми нощите,
греховни лъчи във нощта ми струят.
И крача в света, изпълнен с прекрасните грешници,
и прекланям се аз пред тез, дето носят греха,
и изпълват с копнеж сърцата ни, земните,
пред тез, донесли на живота ни земен цвета.
Със грешници днес е изпълнен светът,
всеки ден с греховни изпълнен и ласки,
край греха всеки ден тревожно всички кръжат
и затуй е светът, може би, тъй прекрасен.
19 февруари 2010 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Добромир Пенков Todos los derechos reservados
