Грях.

И когато се събудих сърцето ми се сви.

Липсата огромна, две чаши пълни с тъги.

Виното ли беше много или просто не разбрах как отишъл си е рано по света да търси грях.

Грях му дадох и то много, колкото тялото държи.

Любовта на капки сипвах, а чашата му пълна - тъй стои.

Не бил жаден той за моята любов.

Само глад изпитвал за плътта сурова.

Ходи, търси и намира - плът да искаш, все ще има!

Но един въпрос към него искам да отправя.

А когато се наситиш, тогаз какво ще правиш?

- Нина Тодорова