Грях.
И когато се събудих сърцето ми се сви.
Липсата огромна, две чаши пълни с тъги.
Виното ли беше много или просто не разбрах как отишъл си е рано по света да търси грях.
Грях му дадох и то много, колкото тялото държи.
Любовта на капки сипвах, а чашата му пълна - тъй стои.
Не бил жаден той за моята любов.
Само глад изпитвал за плътта сурова.
Ходи, търси и намира - плът да искаш, все ще има!
Но един въпрос към него искам да отправя.
А когато се наситиш, тогаз какво ще правиш?
- Нина Тодорова