Чие желание си? Не и мое.
Аз на карта те проиграх,
и бездомен, от себе си те изгоних.
Не ми казвай, че някога бил си мой грях.

За мене грях не беше ти.
Ти беше истинско прераждане,
което и свети, и гори,
което ме съживява, и разяжда ме.

И толкова силно те желах,
че за дълго даже бях се изпарила,
в желанието да съм в твоя свят
и моя въздух да съм ти дарила.

Не принизявай моите усещания,
от жалост, че навремето не си разбрал,
съдбовността на отминалата ни среща.
Днес късно е. Сега към теб изпитвам само жал.


03.10.2008г.
гр. Пловдив

 на Матей