4 abr 2015, 20:44

Гръм и Мълния E01

582 0 3

              И нека бъде БУРЯ

 

 

Срещнахме се с теб отдавна,

ти си толкова забавна.

 

Добре че нямах огън аз

да се запознаем с теб тогаз.

 

 

Като гръм ти ми дойде

със висулката до твоето сърце.

 

Мина месец, мина два,

животът пак ни подхвана.

 

Не беше нормално съвпадение,

вселената тогава бе на тема откровение.

 

От пръв поглед аз в теб видях

мечтателката, за която се оглеждах.

 

Да намеря в бар ДаДа

човек, с който мога да летя.

 

А твоите ръце докоснаха ме нежно 

и запалиха бурята в мен неизбежно.

 

Какъв е шансът в София

точно с теб да се сдуша.

 

С устни меки и очи игриви

ти дари мойте дни сиви.

 

Кожата ти е така приятна,

нямам думи, тази химия за мен е непонятна...

 

To be continued…


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....