Apr 4, 2015, 8:44 PM

Гръм и Мълния E01

  Poetry » Love
580 0 3

              И нека бъде БУРЯ

 

 

Срещнахме се с теб отдавна,

ти си толкова забавна.

 

Добре че нямах огън аз

да се запознаем с теб тогаз.

 

 

Като гръм ти ми дойде

със висулката до твоето сърце.

 

Мина месец, мина два,

животът пак ни подхвана.

 

Не беше нормално съвпадение,

вселената тогава бе на тема откровение.

 

От пръв поглед аз в теб видях

мечтателката, за която се оглеждах.

 

Да намеря в бар ДаДа

човек, с който мога да летя.

 

А твоите ръце докоснаха ме нежно 

и запалиха бурята в мен неизбежно.

 

Какъв е шансът в София

точно с теб да се сдуша.

 

С устни меки и очи игриви

ти дари мойте дни сиви.

 

Кожата ти е така приятна,

нямам думи, тази химия за мен е непонятна...

 

To be continued…


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...