Творецът Захари
с ник „ Гръм ли ме удари“
лежи си кротко на дивана,
мечтае за кафенце със сметана.
Представя си го и – Оле!-
пристига фенка носеща кафе.
След нея припкат още две!
О, боже!
Как в тясното си ложе той ще ги сбере?
„Ще трябва тука ред!“
замисля се лежащият поет.
Кафето гледа е димящо.
Да пийне му е належащо
Помахва той на първата с ръка
и фенката /с’ъс кръшната снага /
подава таблата и…
вика другичките две.
Поетът сръбна си кафе и се задави,
защото миличкият ни Захари
току що гръм наистина удари.
Избутаха го от дивана тия трите
и си започнаха игрите .
© Blue Todos los derechos reservados