На душата ми лежат толкова
неизречени истини, лъжи, грехове,
колко ли ще издържа още
с тези безкрайни страхове.
Всеки мой сън е кошмар,
всяка нощ, заспя ли,
съвестта ми удря нов и нов шамар.
Сянката вече се превърна в мой враг,
където и да отида,
гузната ми съвест ме дебне
и чака на всеки праг.
С гузна съвест човек
не може дълго да живее,
рано или късно тя така
ще го разболее,
че дори да диша
повече няма да посмее...
© Венета Todos los derechos reservados