На душата ми лежат толкова 

неизречени истини, лъжи, грехове,

колко ли ще издържа още 

с тези безкрайни страхове.

Всеки мой сън е кошмар,

всяка нощ, заспя ли,

съвестта ми удря нов и нов шамар.

Сянката вече се превърна в мой враг,

където и да отида,

гузната ми съвест ме дебне

и чака на всеки праг.

С гузна съвест човек

не може дълго да живее,

рано или късно тя така

ще го разболее, 

че дори да диша

повече няма да посмее...