Тревожно от леглото ставам

и гузна съвест ме събужда,

терзая се, да мисля продължавам,

но има нещо, дето ме възбужда...

Тревогата не спира да препуска,

усилено се обвинявам...

Защо във време за закуска

друг дом тайно обитавам?

А беше прелест и вълшебство,

макар да бях "на тръни"...

и да, във миг извика сладко чувство,

когато страстно ме прегърна.  

Повтарях колко е нечестно,

как нямам право, основание,

да вляза във леглото ви съвместно,

макар след упорито колебание.  

В началото усещах само нея,

като видение, вградено във стената,

но вътрешно почувствах как копнея

прегърнати да кажем "здрасти" на зората.  

Ръка протегна, нежно ме погали,

не спря и натиска усетих...

Нима една ръка така ме пали?!

... и в този миг за другия се сетих.  

Обичам го и него, и е редно,

един да бъде и да няма други,

но как в душата безогледно,

развиха се два сорта теменуги?!  

И кой да кажа, че избирам?

Нали и двата са омайни и красиви.

При кой от двамата да се прибирам?

С кого от тях ще сме щастливи?  

Дали пък няма трети,

когото още не познавам?!

Какви са тези силуети?...

Ох, сякаш бавно полудявам!  

Студени тръпки ме обземат,

халатът плъзва се, ръка протягам...

Подобни мисли често ме превземат,

ала от топлото ти тяло бягат.  

И връщам се в леглото, не по-малко гузна,

но ти си там и всичко друго губи смисъл, 

макар да смятах ситуацията конфузна, 

целувките изместват всяка друга мисъл...