Тревожно от леглото ставам
и гузна съвест ме събужда,
терзая се, да мисля продължавам,
но има нещо, дето ме възбужда...
Тревогата не спира да препуска,
усилено се обвинявам...
Защо във време за закуска
друг дом тайно обитавам?
А беше прелест и вълшебство,
макар да бях "на тръни"...
и да, във миг извика сладко чувство,
когато страстно ме прегърна. ...