13 feb 2016, 22:00

Гълъбът и гълъбицата

762 0 3

                                                             Гълъбът и гълъбицата

                   

                                                       В душата ми

                                                       носталгични трели,

                                                       в сърцето

                                                       мъка се свила

                                                       за годините

                                                       отминали, отлетели,

                                                       за голямата любов,

                                                       която е била.

                                                       Спомените изплуват

                                                       като скитници в мъглата,

                                                       да напомнят се редуват

                                                       кога били са

                                                       така времената.

                                                       През топлите нощи

                                                       под балкони,

                                                       осветени само от луната.

                                                       За серенадите среднощни

                                                       за сърцето и душата.

                                                       За ергени,

                                                       на моми от менци,

                                                       да напиват водица,

                                                       за чистата им любов

                                                       на гълъб с гълъбица.

                               

                                                       Когато гълъб

                                                       влюби се в гълъбица,

                                                       тя на живота му

                                                       става царица.

                                                       Да изрази радостта си

                                                       той отлита в небето.

                                                       Там рее се, тържествува

                                                       с любов,

                                                       изпълнила сърцето.

                                                       После свил

                                                       уморени крила,

                                                       с поглед

                                                       събрал синевата,

                                                       на Ангела свой

                                                       поднася в краката

                                                       дар малък,

                                                       някакво зрънце

                                                       и с нежни думи

                                                       влюбеното си сърце.

                           

                                                       Ако някога в гнездото

                                                       самота завари

                                                       или в отвъдното

                                                       гълъбицата го изпревари,

                                                       той, пак нависоко,

                                                       към звездите отлита.

                                                       После, свил крила,

                                                       стремглаво полита

                                                       надолу, към земята.

                                                       Спуска се без страх,

                                                       след сблъсъка страшен

                                                       да стане на прах.

                                                       Послание последно

                                                       и последен зов

                                                       към своята любима

                                                       и към магията,

                                                       наречена ЛЮБОВ! 

                                                   

                                                         

                  Честит ви Свети Валентин, откровенци!         

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...