Забравих да мечтая, а не исках...
Вървя напред, но не знам къде...
Оглеждам се и виждам само хаос,
объркани са всички, също като мен!
Прехвърчат истини, признати злобно.
Има и лъжи подарени благородно.
Забравени сме някак от бягството на времето,
натоварили се мазохистично с на живота бремето.
Запитах се случайно, почти като на книга,
какво се случва, и хаоса дали ще подредим,
дали и другите да мечтаят забравили са - без да искат,
и ще пожелае ли да ни навести следващия ден. ...