29 sept 2013, 12:09

Хаотично

  Poesía
833 0 1

Забравих да мечтая, а не исках...

Вървя напред, но не знам къде...

Оглеждам се и виждам само хаос,

объркани са всички, също като мен!

 

Прехвърчат истини, признати злобно.

Има и лъжи подарени благородно.

Забравени сме някак от бягството на времето,

натоварили се мазохистично с на живота бремето.

 

Запитах се случайно, почти като на книга,

какво се случва, и хаоса дали ще подредим,

дали и другите да мечтаят забравили са - без да искат,

и ще пожелае ли да ни навести следващия ден.

 

Зарязах бързо мисълта дошла така случайно.

Дори забравих за какво бе точно тя.

И гмурнах се в' всеобхващащия хаос,

далече от мечти, от смисъл и от благ живот.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми истинността която прочетох тук! Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...