Хаотично
Забравих да мечтая, а не исках...
Вървя напред, но не знам къде...
Оглеждам се и виждам само хаос,
объркани са всички, също като мен!
Прехвърчат истини, признати злобно.
Има и лъжи подарени благородно.
Забравени сме някак от бягството на времето,
натоварили се мазохистично с на живота бремето.
Запитах се случайно, почти като на книга,
какво се случва, и хаоса дали ще подредим,
дали и другите да мечтаят забравили са - без да искат,
и ще пожелае ли да ни навести следващия ден.
Зарязах бързо мисълта дошла така случайно.
Дори забравих за какво бе точно тя.
И гмурнах се в' всеобхващащия хаос,
далече от мечти, от смисъл и от благ живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димо Всички права запазени
