Забравих да мечтая, а не исках...

Вървя напред, но не знам къде...

Оглеждам се и виждам само хаос,

объркани са всички, също като мен!

Прехвърчат истини, признати злобно.

Има и лъжи подарени благородно.

Забравени сме някак от бягството на времето,

натоварили се мазохистично с на живота бремето.

Запитах се случайно, почти като на книга,

какво се случва, и хаоса дали ще подредим,

дали и другите да мечтаят забравили са - без да искат,

и ще пожелае ли да ни навести следващия ден.

Зарязах бързо мисълта дошла така случайно.

Дори забравих за какво бе точно тя.

И гмурнах се в' всеобхващащия хаос,

далече от мечти, от смисъл и от благ живот.