Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18463
27 jul 2024, 19:40

Hедогарящ стих 

  Poesía » De amor
145 3 7

От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.

Крилата си дарява ми авлига,
в косите стихва вятър укротен
и юли дяволито ми намига:
Сега съм тук и твой, танцувай с мен!

Забравила рожденото си име,
кръщавам се на някоя звезда
невидима. Всемирът достижим е,
а пътят млечен – светеща бразда,

която ми посочва, че греша ли,
една любов ме води все натам,
към думите – от нежност засияли
с които нощем вдигам светъл храм,

луната само в него е богиня,
свещта в олтара – моят стих. Гори.
Сезоните ще минат, ще отминат...
Любов е. Извън времето дори.

А тръгна ли си тук, ще дойдат хòра
и ехото ще долети след тях.
Ти замълчи! Те нека си говорят...
Аз в стих и песен скътах своя смях,

в дланта си приюти го. От зли хули,
от хорските притворни суети,
а той ще ти напомни късен юли,
стих недогарящ... В него аз и ти...


 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??