29 ene 2007, 13:28

Хей, събуди се, малко човече

  Poesía
876 0 6

Хей, събуди се, малко човече

Време е

 

Настъпи утрото, в което

Ще избягаме оттук

Облечи си хубавите дрехи

 

Обадих се на едната –

Не мога да издържам повече

Да съм с теб

И съжалявам, че те карам да се чувстваш зле

Времето лекува

Казват

(аз никога не го преживях)

 

Обадих се на другата –

Не знам...

...

...и съжалявам

Че не можем да сме заедно

Времето и обстоятелствата...

 

Тръгваме

В плиткия сняг пищящ от болка под краката ни

И забелязваме нещата

Стъпките не бездомното

Едната настъпила другата

Повторени до безкрайност

Зад хоризонтите

И малко след това

 

Тупти една мъничка болка в мен

И като превъртяла от мъка вдовица

Вие

И още един ден ще я направи по-силна

Защото нищо не може да я убие

 

Стига съм мислил

Обичам те

Да тръгваме

(подадох ръката си към нищото

и се усмихнах)

 

28.01.2007

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...