29 ene 2007, 13:28

Хей, събуди се, малко човече

  Poesía
870 0 6

Хей, събуди се, малко човече

Време е

 

Настъпи утрото, в което

Ще избягаме оттук

Облечи си хубавите дрехи

 

Обадих се на едната –

Не мога да издържам повече

Да съм с теб

И съжалявам, че те карам да се чувстваш зле

Времето лекува

Казват

(аз никога не го преживях)

 

Обадих се на другата –

Не знам...

...

...и съжалявам

Че не можем да сме заедно

Времето и обстоятелствата...

 

Тръгваме

В плиткия сняг пищящ от болка под краката ни

И забелязваме нещата

Стъпките не бездомното

Едната настъпила другата

Повторени до безкрайност

Зад хоризонтите

И малко след това

 

Тупти една мъничка болка в мен

И като превъртяла от мъка вдовица

Вие

И още един ден ще я направи по-силна

Защото нищо не може да я убие

 

Стига съм мислил

Обичам те

Да тръгваме

(подадох ръката си към нищото

и се усмихнах)

 

28.01.2007

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...